Новини

В деня на Народните будители отдаваме почит на Атанас Драгиев, учител, общественик, публицист, поборник за нашето Освобождение и благодетел. Роден в с. Загорци (Торлак махле) през 1855 г. Твърде малък пристига в Нова Загора и учи при педагога Диньо Сивков, а по-късно и в педагогическо училище в гр. Пловдив. Известно време учителства в Загорци, Богданово и Нова Загора, назначен за околийски училищен инспектор, което му дава възможност да осигури добри учители в училищата на новозагорска околия. През годините заема постовете на данъчен началник и касиер на земеделската каса в Нова Загора.

Неговият живот е живата история на Нова Загора и околията. Представител на едно честно и родолюбиво поколение, достойно да бъде пример за всеки българин. Изключителен ерудит с много интереси и знания. Един от основоположниците на журналистиката в България, кореспондент на вестниците „Свобода”, Македония”, Зорница, сп. Светлина и др., издавани в Цариград и Букурещ, някои от които дарени и съхранени в библиотеката на читалището. Колекцията съдържа 1530 книги, много от тях преведени от самия него, Вестници и списания, изрезки от вестници, чернови на неиздадени и непубликувани материали от областта на философията, геологията, учебници, лична кореспонденция. От всичко, което притежаваме като информация за жизнения път на Атанас Драгиев става ясно, че той е един предан на страната и народа си българин, подпомагал със знанията си учебното дело, достоен представител на обективната журналистика, щедър дарител и неуморен общественик. На неговия авторитет и влиятелност дължим  до някъде построяването на храма „Св. Богородица”, възстановяването и развитието на читалищното дело след Освобождението. Като съвременник на Стоил войвода и основател на  революционния комитет в с. Загорци, той посочва лобното място на войводата и съдейства активно за извършване на опело на гроба и пренасяне на костите му в Инджекьой.

Ето какво пише за Ат. Драгиев новозагорският в. Изгрев от м. март 1938г., отбелязвайки три години от смъртта му: „ Дядо Атанас  беше не само добър, родолюбив българин, но и прекрасен човек. За свободна България той се бори с меч и слово, страда и търпя големи лишения и несгоди за нея. Светлата диря, която остави в обществения живот на града и околията, няма лесно да се забрави, защото като благородник живя и благородник умря!”

Галерия >>

Последна промяна: 27 Nov 2025 в 14:57:17