История
Януари 1870 година. Младежите от Нова Загора имат нужда от място за четене на книги, вестници и списания. И „… по Сурваки в неделя те стремително се завтекоха и съгласно решиха” да си основат свое читалище.
Началото е поставено. Малка сбирка от волно дарени книги и списания дава началото и на библиотечната дейност на читалището. Будните родолюбиви новозагорци бързо осъзнават необходимостта от попълване на библиотечния фонд. От протоколите на заседанията на читалището се вижда, че постоянно се предоставя част от средствата за закупуване на нови книги и вестници. Библиотекарите се избират на общите читалищни събрания, където дават отчет за извършената работа.
Дарителството стои в основата на формиране на фонда на библиотеката.
В 1910 година ученикът Иван Шюлюшев /по-късно библиотекар/ дарява на библиотеката 50 т.
В 1921 година Буко Коен дарява 200 т., предимно списания.
В 1935 година Атанас Драгиев дарява 1530 книги, списания, вестници, личния си архив и библиотечните си шкафове.
В 1941 г. Мария Драганова – учителка, дарява 50 000 лв. за закупуване на книги.
Тодор Хлебаров – химик, роден в гр. Нова Загора, дарява университетски учебници по природо-математическите науки, главно на руски език.
И в години на подем, и в трудните военни години, библиотеката на новозагорското читалище дава облика на културната дейност на града със своята работа.
Библиотекарите, работещи в началото на обществени начала или срещу скромно възнаграждение, съвместявайки длъжността и с читалищен слуга, са уважавани личности. Длъжни сме да споменем имената на Стефана Андреева, Иван Шюлюшев, Слав Куюмджиев, Петър Стефанов, Ральо Бонев и др. Благодарение на тяхната ерудиция и възрожденски дух в града са изнасяли сказки и учени от национално значение: проф. Асен Златаров, Димитър Михалчев, Гео Милев - 1922 година, Николай Ракитин, Владимир Русалиев – 1934 година, Боян Болгар, Ангел Каралийчев – 1946 година.
През 1934 година се заражда идеята за обособяване на Детска библиотека. Библиотекарят Петър Стефанов полага усилия да отдели наличния фонд и да набира средства за закупуване на нови детски книжки. През 1937 година хорът при църквата „Св. Петка” изнася благотворителен концерт, средствата от който се заделят целево за детската библиотека. Чак в 1955 година обаче се осъществява мечтата на новозагорските деца – обособен е детски отдел с щатен библиотекар.
През 1954 година читалищната библиотека става методически център по библиотечно дело за околията. Фондовете и нарастват, подобрява се материалната и база, увеличава се щатния състав.
Във фонда на библиотеката са включени много книги на руски език, главно учебници, от даренията на високообразовани и с разностранни интереси, новозагорци.
След 60-те години библиотеката организира своята дейност на свободен достъп.
От 1983 година библиотеката се помещава в база, на която завиждат много библиотеки.
Днес дейността на библиотеката е организирана в следните отдели: Заемна зала, Детски отдел, Читалня и Информационен център, Отдел Изкуство, Отдел комплектуване, обработка и каталогизация.
Днес библиотеката притежава над 119 000 тома библиотечни документи на почти всички носители на информация и от всички отрасли на знанието.
Във фонда на библиотеката се съхранява библиотеката на Атанас Драгиев, колекция „Редки и ценни библиотечни документи” – възрожденски издания, редки и ценни издания, периодични издания от края на 19 век и началото на 20 век.
Библиотеката е единствената общодостъпна библиотека на територията на града, която въвежда новите технологии в работата си. През последните години се утвърждава като модерен информационен център и работи целенасочено за популяризиране на книгата и четенето, най-вече сред децата и младежите.
В годишния и календар са утвърдени като традиция Дните на отворените врати в библиотеката.
Неоспорим принос на библиотеката в популяризирането на българските автори и на тяхното творчество ще бъде създаването на нова рубрика в сайта и – е-библиография, представяща в глобалната мрежа новозагорските поети и писатели, членували в Литературен кръг „Гео Милев”, а така също и творци, които обичат перото.
Библиотеката постоянно осъвременява и разнообразява услугите си, отговаряйки на нуждите на времето и хората, разширява потребителската си аудитория и увеличава видимостта си.
Използвайки традиционни методи и прилагайки модерните информационни и комуникационни технологии привлича децата и младите хора, подпомага образованието и самообразованието, ученето през целия живот, популяризира българската култура и книжовното ни богатство.
